Очакваме нови европейски програми, в тях има перспектива и за строителите. Всички искаме магистралите на Германия, но как се постига това качество с 40 годишни машини

Г-н Тодоров, само преди месец на 3 април 2017 г. в хотел Маринела в София вие учредихте Асоциацията на търговците на едра строителна техника. Какви задачи си поставяте от тука нататък?

Това е вторият опит за създаване на тази Асоциация. Предишния е бил преди 4-5 години, но не се получил. Сега успяхме да се съберем. Факт е, че фирмите-търговци на едра строителна техника са особен бранш и те нямаха своя организация.

От разговорите ни до момента – с частни и други организации, Камара на строителите, държавна администрация – от всякъде чуваме: Браво, така е по-лесно! Вече говорим с един ясен субект и може да сме сигурни, че информацията достига до всички, че решенията, които се предлагат са общи. Асоциацията е гаранция за защита на интересите на членовете ни.

С какви проблеми се сблъсквате?

В сектора ни има ежедневна работа, която трябва да се свърши. Но има някои фактори, от обективен характер, които ни насърчиха да се обединим. Първо, от години за нас се организират изложения, в които участваме. Но за първи път имаме възможност, като бранш да бъдем изслушани, правилно разбрани и да поставим своите виждания. Имаме шанса да сме съорганизатори на тези форуми и ще ги направим така, както бранша очаква. От друга страна ежедневно си имаме работа с държавна и общинска администрация – машините се регистират в КТИ, от където имат ред изисквания – и затова ни предстои среща с тях. Идеята за среща със Строителната камара, тук в Пловдив, дойде за да се запознаем, но и да помислим как да помогнем за обучението на кадрите. Както и да осъществим диалог с местните строителни фирми.

Колко фирми членуват в Асоциацията ви?

В момента членове на Асоциацията са 12 компании, има 2-3 фирми, които не успяха да се включат. Очакваме ги до края на лятото и с тях Асоциацията ще добие 99 % покритие. Въпросът не е в голямата бройка, всъщност 14-15 е общият брой са всички фирми в бранша. Само че обемите им са големи. Това са вносителите на едра строителна техника – багери, валяци, фирми за пътно строителство, челни товарачи, кранове, трошачки, асфалтови и бетонови възли.

Каква е ситуацията с подобни компании в Европа?

От 15-тина години и в Европа върви една консолидация в бранша. Като цяло има заводи и на европейския, и на американския пазар – огромно количество производители. Обаче, ако вникнем в дисекцията на тяхната същност се оказва че едва 10-15 са крупните структури, които владеят пазара на едра строителна техника. Българският пазар не е по-различен. Обаче е по-малък. Само че всяка техника по различен начин намира пазар. Едно е да говорим за комбинирания багер-товарач, който има голямо приложение – използва се и от ВиК, от електродружествата, също от фирми, които поддържат речното корито или от строителите. Той е универсална машина. От друга страна е специализирата техника – примерно, едрата минна техника. В България има няколко големи минни кариери, особено тези за добив на метали. И е ясно, че всеки производител на подобни машини, на бг пазара има пряко 3-4 клиенти и никой друг. В европейски мащаб имате 10 и дори по-малко работещи мини за желязна руда. Т.е. производителят на тази скъпоструваща и огромна по размери техника потенциално има 10 клиента. Освен това обикновено и мините в Европа са групирани в едни и същ голям собстнеик. Т.е. производителят има един клиент и съвсем логично – един доставчик. Така че този пазар е специфичен.

Как ще подпомагате реално фирмите?

Ние гледаме реално на пазара – няма как да се случат продажби, ако го няма съответното финансиране. До 2001 г. финансовия пазар не беше добре развит. Днес обаче не е така и не е тайна, че една от формите за обновяване на техниката е финансиране по линия на еврофондовете, независимо дали става въпрос за „Конкурентноспособност” или някоя друга програма. Така има възможност клиентите ни да обновят своя машинен парк. Паралелно, аз съм председател на Българската Асоциация за лизинг и мога да кажа, че има 90 % синергия между нас. Лизингодателите от години подпомагат строителните фирми и условията за финансиране, в момента, са доста добри спрямо европейските. Така че българският строител може да е абсолютно спокоен – няма да му се наложи да извади 100 % кеш парите от джоба си, за да купи необходимото му оборудване. Много по-важно за него е да има сигурност на пазара и да знае, че утре ще има поръчки, т.е. работа. Има ли работа – финансирането е лесно. В последните години и лихвите падат, това е резултат от голямата конкуренция на финансовия пазар. В момента едва ли има някой който търси финансиране и не може да го намери.

Според вас влияе ли политическата стабилност на състоянието на бранша?

Дали заради местния манталитет, дали заради конюнктурата в България, но всеки път, когато има политически избори, това е вид турболенция. И тя оказва влияние на бранша. В сегашния момент служебното правителство се постара процеса на работа за фирмите да не спре. Два-три месеца не са сериозен период от време, в който фирмите да загубят инерция, но тези моменти така или иначе винаги създават неприятни вибрации на пазара. Гледаме оптимистично на бъдещето – предстоят няколко европейски програми, за които очакваме да има перспектива и за строителния бранш. И фирмите да получат помощ, за да обновят своя остарял машинен парк. Всички искаме качеството на магистралите в Германия, но не се замисляме как се постига това с 40 годишни машини.

Визитка

Борислав Тодоров е завършил висше юридическо образование в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, в „Кристиан – Албрехт“ Университет – гр.Кил, Германия, както и в Университета Колчестер, Англия по програма Еразмус през 2001 г.Преминава стажове през съдилища в Германия, Англия и България.

От 2002 г. до сега работи в Лизинговата индустрия като заема различни длъжности,в това число Управител, във водещи български компании, занимаващи се с Лизинг. Автор на учебник „Лизингът като бизнес – Финансово-Правна Теория и Икономическа Практика“. На 3 април 2017 той оглави новосформираната Асоциацията на търговците на едра строителна техника.